Тук ще слагаме информация за моделите и ще задавате въпросите които ви интересуват.Скания
Scania Vabis 3244
В разпокъсана информация, машината с номер 3244 е била в своето време "топ модел". В средата на 20те години на миналия век този модел заменя остарелите от първото десетилетие на 20ти век модели. Първоначално са се произвеждали камиони с капацитет 1,5-2 тона, но през 1928 г. –излиза 3 тонен модел.
Арматурно табло
На видно място върху рамата под платформата, на етикет е обозначен капацитетът на камиона – 3 тона. В сравнение с други камиони този модел изглежда нисък. Страниците са изградени с широки и дебели дъски, подсилени с метален ъгъл.
Дървената кабина е характерна за камион от 1920те години - задната стена и покрива са сглобени от тесни дъски - "бордове". Същата технология се използва за вратите, докато капакът на двигателя и калниците са стоманени. Допълнителните странични стъкла на вратите не само подобряват видимостта, но също така го правят по-привлекателен на външен вид - визуално кабината изглежда "по-лека". Подобно остъкляване на шофьорската кабина се срещна и при американските камиони през 1910 - и в началото на 1920.
Двигател
Воланът е от дясната страна. В Швеция преди края на 1960 година движението е ляво. Най-необичайното устройство е бил газ педалът. Два големи педала - конвенционалните съединител и спирачка и между тях .....газ педалът! Над него, отново между спирачката и съединителя има и още едно устройство – стартер във формата на необичайно дълъг лост. Международните стандарти, които определят мястото на различните прибори още не са съществували през 20те години на миналия век. Някои компании, произвеждащи автомобили, на които газ педалът е между съединител и спирачка са произвеждали такива модели чак до 1950 година.
Резервоарът за гориво се намира пред предното стъкло зад приборите под кабината.
Но най-необичайното е, че гърловината за пълнене на резервоара е оставен в кабината, точно пред пътника. Във всеки случай, силната миризма на бензин в кабината е осигурена. Какъв по ефикасен метод за борба с тютюнопушенето?
Комбинацията от прибори, като традиция в онези години е в средата. Там са инсталирани скоростомера, амперметър, и показалеца за налягането на маслото на двигателя както и големи красиви часовници. Над приборите има отделни фенерни светлини. Километражът е оборудван не само с прибор за отчитане на общия пробег , но и за засичане на дневния такъв.
Дългите покривни форми образуват характерна козирак (сенник) над предното стъкло. Под сенника в средата има и фар . Той е плътно свързан с дълъг лост под тавана на кабината, използвайки се много удобно - шофьорьт по всяко време може да насочва светлината в желаната посока.
В горната част на кабината са типичните за автомобилите през 1920-1930 - те години сгъваеми знамена-предшественик на съвременните мигачи. Под големите фарове има и с по-малък диаметър със затъмнени стъкла. Те са играли ролята на габаритни светлини. Задните светлини са инсталирани на машината по-късно, както и огледало за обратно виждане.
6-цилиндровия двигател е с впечатляващи размери. Работния обем е 6,45 литра с мощност - 85 к.с.
Карбуратор и изпускателната система е разположена от лявата страна на блока, но изпускателния колектор не се вижда. Той е и много странен – има 3 „ръкава”, а не шест, така че, колекторните тръби са разположени във вътрешността на блока с цилиндрите.
Горивото от резервоара към карбуратора се подава по естествен начин от силата на тежестта. Карбураторът напомня на голям мотоциклет с поток "отдолу-нагоре", на който има и бутон за подкачване на горивото. За подгряване на сместта се използва тръба свързвана с изпускателната тръба.
От лявата страна на двигателя голям по размер, непознат за съвремените автомобилисти има електрически агрегат, свързан с коляновия вал. Това е древната система на запалване магнето. В един вал "седи" динамо машината и магнето, което е разположено в задния ляв ъгъл на блока, а запалителните свещи в дясната страна.Шест високоволтови проводника от ляво на дясно по-дълга тръба, са свързани в блока на прага на цилиндри. Смяната им при такава конструкция би било голям проблем. Можете да си представите какво ще се случи, ако някой от кабелите в тръбата даде на късо.
Главата на двигателя, картера и скоростната кутия са алуминиеви. По формата може да се предположи, че съединителя не е "сух", а в маслена баня. Точно под него се намира и пропката за доливане на масло.
Карданът на тази Скания е в тръба, плътно свързан със задния мост., а той е с обикновени ресьори, краищата на които са покрити с кожа.
Скоби за захващане се мажат непрекъснато. До предния и задния край на рамката са монтирани казанчета за масло с капачета. Отваряте и виждате прясното „трансмисионно” масло и един конец.Всъщност това е фитил, по който се стича маслото до триещите се компоненти. Още няколко казанчета са разположени в моторния кош. От тях по медни тръбички се смазват предните ресьори .
Спирачките действат само на задните колела чак до края на 1920 г. - вече остаряло решение.
Разбира се механични с жило като под камиона се виждат различни възвратни пружини, втулки и т.н.
Гумите са 20 инчови.
Не е трудно е да се разбереза какво се ползват големите скоби на предната броня. На тях се е монтирало V-образни шини, с които през зимата камиона е чистил сняг.
Този камион попада в заводската колекция на Скания през 1975 година. Не е чудно, че той е работил повече от 45 години. Дали е изминал повече от милион и половина километри – нещо нормално за съвремените му братя не можем да говорим. Важното е, че излъчването му не може да бъде развалено от неговата старост.
Volkswagen – пълноправен собственик на Scania
Европейската комисия одобри „поглъщането” на Scania от немския концерн Volkswagen. Членовете на комисията са проверили сделката по отношение на антимонополното законодателство на Европейския съюз и са постановили, че тя не нарушава правилата за свободната конкуренция на пазара на автобусите и камионите между 27-те страни-членки на Съюза.
„Volkswagen е водещ акционер в Scania от 2000-та година. Ние оценяваме настоящата сделка като логична стъпка, превръщаща Volkswagen в мажоритарен акционер и доказваща дългосрочния му ангажимент към Scania”, коментира ситуацията президентът на Scania Лейф Йостлинг.
„Scania е първокласна марка, пред която има бляскаво бъдеще. Ние ще подкрепяме управителния съвет на Scania при прилагането на стратегията му за доходоносен растеж”, заяви председателят на управителния съвет на Volkswagen - Мартин Винтеркорн.
Scania Vabis 3244
В разпокъсана информация, машината с номер 3244 е била в своето време "топ модел". В средата на 20те години на миналия век този модел заменя остарелите от първото десетилетие на 20ти век модели. Първоначално са се произвеждали камиони с капацитет 1,5-2 тона, но през 1928 г. –излиза 3 тонен модел.
Арматурно табло
На видно място върху рамата под платформата, на етикет е обозначен капацитетът на камиона – 3 тона. В сравнение с други камиони този модел изглежда нисък. Страниците са изградени с широки и дебели дъски, подсилени с метален ъгъл.
Дървената кабина е характерна за камион от 1920те години - задната стена и покрива са сглобени от тесни дъски - "бордове". Същата технология се използва за вратите, докато капакът на двигателя и калниците са стоманени. Допълнителните странични стъкла на вратите не само подобряват видимостта, но също така го правят по-привлекателен на външен вид - визуално кабината изглежда "по-лека". Подобно остъкляване на шофьорската кабина се срещна и при американските камиони през 1910 - и в началото на 1920.
Двигател
Воланът е от дясната страна. В Швеция преди края на 1960 година движението е ляво. Най-необичайното устройство е бил газ педалът. Два големи педала - конвенционалните съединител и спирачка и между тях .....газ педалът! Над него, отново между спирачката и съединителя има и още едно устройство – стартер във формата на необичайно дълъг лост. Международните стандарти, които определят мястото на различните прибори още не са съществували през 20те години на миналия век. Някои компании, произвеждащи автомобили, на които газ педалът е между съединител и спирачка са произвеждали такива модели чак до 1950 година.
Резервоарът за гориво се намира пред предното стъкло зад приборите под кабината.
Но най-необичайното е, че гърловината за пълнене на резервоара е оставен в кабината, точно пред пътника. Във всеки случай, силната миризма на бензин в кабината е осигурена. Какъв по ефикасен метод за борба с тютюнопушенето?
Комбинацията от прибори, като традиция в онези години е в средата. Там са инсталирани скоростомера, амперметър, и показалеца за налягането на маслото на двигателя както и големи красиви часовници. Над приборите има отделни фенерни светлини. Километражът е оборудван не само с прибор за отчитане на общия пробег , но и за засичане на дневния такъв.
Дългите покривни форми образуват характерна козирак (сенник) над предното стъкло. Под сенника в средата има и фар . Той е плътно свързан с дълъг лост под тавана на кабината, използвайки се много удобно - шофьорьт по всяко време може да насочва светлината в желаната посока.
В горната част на кабината са типичните за автомобилите през 1920-1930 - те години сгъваеми знамена-предшественик на съвременните мигачи. Под големите фарове има и с по-малък диаметър със затъмнени стъкла. Те са играли ролята на габаритни светлини. Задните светлини са инсталирани на машината по-късно, както и огледало за обратно виждане.
6-цилиндровия двигател е с впечатляващи размери. Работния обем е 6,45 литра с мощност - 85 к.с.
Карбуратор и изпускателната система е разположена от лявата страна на блока, но изпускателния колектор не се вижда. Той е и много странен – има 3 „ръкава”, а не шест, така че, колекторните тръби са разположени във вътрешността на блока с цилиндрите.
Горивото от резервоара към карбуратора се подава по естествен начин от силата на тежестта. Карбураторът напомня на голям мотоциклет с поток "отдолу-нагоре", на който има и бутон за подкачване на горивото. За подгряване на сместта се използва тръба свързвана с изпускателната тръба.
От лявата страна на двигателя голям по размер, непознат за съвремените автомобилисти има електрически агрегат, свързан с коляновия вал. Това е древната система на запалване магнето. В един вал "седи" динамо машината и магнето, което е разположено в задния ляв ъгъл на блока, а запалителните свещи в дясната страна.Шест високоволтови проводника от ляво на дясно по-дълга тръба, са свързани в блока на прага на цилиндри. Смяната им при такава конструкция би било голям проблем. Можете да си представите какво ще се случи, ако някой от кабелите в тръбата даде на късо.
Главата на двигателя, картера и скоростната кутия са алуминиеви. По формата може да се предположи, че съединителя не е "сух", а в маслена баня. Точно под него се намира и пропката за доливане на масло.
Карданът на тази Скания е в тръба, плътно свързан със задния мост., а той е с обикновени ресьори, краищата на които са покрити с кожа.
Скоби за захващане се мажат непрекъснато. До предния и задния край на рамката са монтирани казанчета за масло с капачета. Отваряте и виждате прясното „трансмисионно” масло и един конец.Всъщност това е фитил, по който се стича маслото до триещите се компоненти. Още няколко казанчета са разположени в моторния кош. От тях по медни тръбички се смазват предните ресьори .
Спирачките действат само на задните колела чак до края на 1920 г. - вече остаряло решение.
Разбира се механични с жило като под камиона се виждат различни възвратни пружини, втулки и т.н.
Гумите са 20 инчови.
Не е трудно е да се разбереза какво се ползват големите скоби на предната броня. На тях се е монтирало V-образни шини, с които през зимата камиона е чистил сняг.
Този камион попада в заводската колекция на Скания през 1975 година. Не е чудно, че той е работил повече от 45 години. Дали е изминал повече от милион и половина километри – нещо нормално за съвремените му братя не можем да говорим. Важното е, че излъчването му не може да бъде развалено от неговата старост.
Volkswagen – пълноправен собственик на Scania
Европейската комисия одобри „поглъщането” на Scania от немския концерн Volkswagen. Членовете на комисията са проверили сделката по отношение на антимонополното законодателство на Европейския съюз и са постановили, че тя не нарушава правилата за свободната конкуренция на пазара на автобусите и камионите между 27-те страни-членки на Съюза.
„Volkswagen е водещ акционер в Scania от 2000-та година. Ние оценяваме настоящата сделка като логична стъпка, превръщаща Volkswagen в мажоритарен акционер и доказваща дългосрочния му ангажимент към Scania”, коментира ситуацията президентът на Scania Лейф Йостлинг.
„Scania е първокласна марка, пред която има бляскаво бъдеще. Ние ще подкрепяме управителния съвет на Scania при прилагането на стратегията му за доходоносен растеж”, заяви председателят на управителния съвет на Volkswagen - Мартин Винтеркорн.